Чавдара Николова: Архитектурни срещи с визия за Варна

Три архитектурни срещи, посветени на градоустройство, ще се опитат да дадат насоки за развитието на Варна. Първата от тях вече се проведе през юли – Любо Георгев представи проекта „Визия за София“. За идеята и очакваните резултати разказва арх. Чавдара Георгиева.

Поредицата архитектурни срещи се организират от Камара на архитектите в България – Регионална колегия Варна, в сътрудничество с група „Ре-Аниматори“ и САБ – Варна.

– Може ли да се каже, че тези „Архитектурни срещи“ са продължение и резултат от миналогодишните проекти „Ре-анимирай площада“ и „Хвани се в Таляна“?

– Да, миналогодишните проекти „Ре-анимирай площада“ и „Хвани се в Таляна“ имаха за цел да провокират интерес към градското пространство и  активност от страна на архитектурната колегия. Опитахме се да изпратим посланието за споделената отговорност за градското пространство, защото макар че то зависи основно от общинската управа, всеки от нас като гражданин, архитект, строител, инвеститор, представител на бизнеса, гражданин по един или друг начин слага своя отпечатък върху него. Всеки от нас със своите инициативи може да го подобри, затова смятам, че подобни събития ще ни помогнат в бъдеще.

– Каква е спецификата на предвидените 3 срещи?

– На първата гост е арх. Любо Георгев, който миналата година гостува на сцена „Кофража“, за да представи анализ на градската среда – темата на изданието на One Architecture Week през 2016 г. Тогава се запознахме, той разгледа теми като въвличането на гражданите в опазването на градската реда, за това, че когато работим за нея и искаме да развиваме града е важно да се работи много и с гражданите, да се иска тяхното мнение. Темата, с която той гостува сега е „Визия за София“. Това е проект за дългосрочна споделена визия за града за 2050 г., амбициозен проект, който включва специалисти в общо 7 направления, като транспорт, култура, образование, бизнес и т. н. Седем различни екипа работят по тези теми. Първоначално събират информация, опитват се да я анализират, да осъществят контакти с граждани и граждански организации. С други суми се опитват да мислят максимално в перспектива заедно с много хора с различна професионална насоченост и да интегрират максимално гражданина като активно звено в изграждането на тази визия.

– Вероятно идеята е да се направи същото и във Варна?

– Ще се опитаме да анализираме кои от принципите на тяхната работа могат да бъдат приложени и в други градове. Това е среща за споделяне на опит. Другите 2 срещи все още са в работен процес. Втората ще се проведе през август, по повод Празника на Варна. Темата ще бъде адаптиране на културното наследство към нужните на съвременния град. Варна е град с много богата с история и културно наследство, с много недвижими паметници на културата, които могат да бъдат популяризирани много повече и да допринесат още за облика на града  като културен и туристически център, ако се поддържат адекватно. Но във Варна и на други места в страната – това е нещо характерно за българския град, има и много характерни недвижими паметници, които още нямат статут, от периода 1944 – 1989 г. Поради спецификата на онова време те са много мащабни и тяхното занемаряване може да се превърне в опасност за гражданите. Поканили сме лектори от Италия, с които ще обсъдим как тези различни пластове на културната идентичност могат да бъдат интерпретирани в съвременен контекст. Третата среща е планирана за октомври, ще стане въпрос за регенерирането на един квартал. Ще се опитаме да свържем идеята за Таляна като квартал с културна идентичност във Варна с други подобни инициативи в страната.

– Кои са тези други „квартали“ в страната?

– „Капана“ в Пловдив и в София в момента се опитват да направят нещо подобно, засега е под формата на фестивал. Във Варна бе учредено Сдружение „Таляна“, което ще се опитва да работи за развитието на този квартал. То бе учредено от архитекти, които миналата година участваха в редица проекти, подкрепени по линия на Европейска младежка столица, от дизайнери, фотографи, адвокати, изобщо хора с различна професионална компетентност. Третата архитектурна среща ще се опита да бъде в полза на това начинание и да бъде като обмяна на опит.

– Какво очаквате от трите архитектурни срещи?

– Ценното е да са развиват контакти и да се формира активна архитектурна общност, която да работи по подобни проекти, които да са катализатор на промени. „Визия за София“ се е зародила именно по този начин, по инициатива на активни архитектурни движения, в следствие на теоретичното натрупване от проведени различни архитектурни събития. Надяваме се да изградим градивен диалог с общината, да бъдем в партньорство с нея. Такава е позицията ни от миналата година. Много често като граждани и архитекти сме силно критични към случващото се в града, но не осъзнаваме собствената си роля.

– Според Вас кое е най-ценното, което успяхте да постигнете миналата година?

– Сцена „Кофража“ на площад „Мусала“ създаде приятна промяна в градско пространство. Догодина ще се опитаме да я възстановим, много хора ме питат дали отново ще я има, липсва и на моите собствени деца. Пленерът „Хвани се в Таляна“ бе позитивен начин да покажем как, когато се съберат 15 архитекта с различен професионален опити от различни държави, когато се срещнат с представители на местната власт, с архитекти, които дълги години са работили в този град и със специалисти по културно-историческо наследство, дори в рамките на 15 дни могат да създадат много качествени концепции, които да бъдат като отворен план за бъдещи стратегии. Обобщихме информацията от пленера в каталог, Сдружение „Таляна“ използва като опорна точка именно каталога от пленера за регенериране на този квартал, каквито са намеренията.